Радвам се, че дни преди най-светлия и неповторим български празник -Денят на Българската просвета и култура, имам удоволствие да представя пред хилядите учители от Общността "Начално образование" петото издание на една малка, но със забележителна история и бъдеще книга: "Приказка за Добротата"!

Картинният разказ нарисува малката ми дъщеря Сълзица Борисова когато бе само на седем години, а по идеята му, аз написах стиховете. "Приказка за Добротата" носи посланието на едно детско сърце за толерантност към различния, милосърдие; приятелство и доброта! През 1999г. книгата бе одобрена от МОН като учебно помагало за предучилищна и начална степен на образование и успешно бе използвана в учебния процес и в часовете за извън класна работа.

Все прекрасни добродетели, които за жалост, като напъдената Пепеляшка се свиват край студеното пепелно огнище на бездуховност, агресия и нихилизъм

Много от колегите вече са ползвали предишните четири издания и знаят, че децата с огромно удоволствие работят с книжката - учат се творчески да оживяват с цветове приказния свят на Добротата, да беседват върху темите за състраданието, взаимопомощта, бездушието и приятелската съпричастност към болката на различния от теб; за вътрешната потребност да правиш Добро!

Книгата се издава от Фондация "Сълзица за Вас" в подкрепа на даровити деца и младежи в нужда и неравностойно положение, съгласно Устава на организацията. Ето защо тя не се разпространява чрез книжарници и книжни борси! Поръчки за книжката могат да се правят само на e-mail: tonia_borisova@abv.bg

Ще се радваме с вече порасналата Сълзица да се срещнем с вашите деца - заедно да четем и рисуваме, да сътворявяме новата Приказка за добрите Човеци!

С уважение:

Тоня Борисова!

detskiknigi.com/zona-za-vyzrastni/syveti/

vazpitalnik.com/index.php/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Мамо, готова ли си за първи клас?

Как трябва да се държат родителите с дете, което тръгва в първи клас :

1. Будете го спокойно. Отваряйки очи, то трябва да вижда вашата усмивка и да чува ласкавия ви глас. Въздържайте се да го укорявате и хокате. Сутринта преди училище не е моментът да му напомняте вчерашните бели. Дори и да е оставило разхвърляни играчки, отложете забележката си за след училище.

2. Не го карайте да бърза. Разпределете правилно времето, което е нужно за подготовка на детето за училище. Това е ваша, а не негова задача. И ако не смогва, вината също е ваша. На другия ден го разбудете по-рано - толкова, с колкото е "закъсняло" днес.

3. Изпратете го сито на училище. До голямото междучасие, когaто ще може да закуси, то ще мисли за сандвич или баничка и няма да е достатъчно съсредоточено в уроците.

4. Не се разделяйте с него с предупреждения от рода на : "Гледай да не грешиш", "Дръж се добре", "Внимавай да не получиш лоша оценка" и др. Далеч по - полезно е да пожелаете на детето успех, да го окуражите с някоя похвала и ласкави думи. На него и без това му предстои труден ден.

5. Когато се върне от училище, не го атакувайте с въпроси като: "Как мина днес", "Какви оценки изкарa" . Още по - лоши са ироничните подмятания:"E , размина ли ти се без двойка днес ?" или "Кажи , двойкар , как е успеха ?". Посрещайте детето спокойно, без да го обсипвате с хиляди въпроси. Дайте му възможност да се отпусне. Но ако е силно възбудено и още от прага напира да сподели нещо с вас, не отлагайте разговора за после, изслушайте го - това няма да ви отнеме много време. Помислете си понякога колко е важно за вас самите някой да ви изслуша.

6. Забележите ли , че детето от нещо е огорчено, но мълчи, не го разпитвайте, докато не се успокои. Тогава то само ще ви разкаже всичко. Ако не го направи, след това внимателно се поинтересувайте. Но не се опитвайте да задоволите любопитството си на минутата.

7. Интересувайте се от успеха на детето си в училище, но не и в негово присъствие. А след като чуете забележките на учителя, не бързайте да линчувате ученикa. За да направите правилни изводи, трябва да изслушате и двете страни. Учителите нерядко са субективни. Те също са хора и не са застраховани от пристрастно отношение към своите питомци.

8. Не изисквайте от детето веднага след училище да заляга на уроците. Почивка от 2-3 часа просто му е необходима. Още по - добре е, ако вашият първокласник поспива половин - един час. Това е най - добрия начин да възстанови умствените си сили. Най - подходящото време за подготовка на уроците е от 15 до 17 часа.

9. Не заставяйте детето да научи всичко на един дъх. След занимания от 15-20 минути е добре то да си почине 10-15 минути. И ще е чудесно, ако през това време не седи на едно място, а си играе.

10. Не стойте над главата му, когато си приготвя домашните. Дайте му възможност да работи самостоятелно. Но, ако се налага да му помогнете, въоръжете се с търпение. Спокойният тон, подкрепата (Не се бой, ще се справиш","Давай , заедно ще успеем"," Аз ще ти помогна") и похвалата , дори и да греши, са му жизнено необходими. А иначе бързо ще убиете желанието му да ви търси за помощ в бъдеще.

11. Не правете с него пазарлъци от рода на: "Ако ти научиш това стихотворение добре, ще ти позволя да гледаш " Лека нощ , деца "" . Тази порочна практика оставя у детето невярно впечатление за целите на неговото обучение. То може да започне да мисли, че учейки, ви прави услуга, за която вие му се отплащате. Освен това обещанието, което давате, може да се окаже неизпълнимо ( например да спре тока ) и вие да се озовете в сложна ситуация.

12. Поне половин час на ден посвещавайте само на първокласника, без през това време да се занимавате с домакинстване, с телефонни разговори, гледане на телевизия или разговори с други членове на семейството. Тaка то ще разбере, че за вас няма нищо по - важно за него, и от радостите и от несполуките му.

13. Изработете в семейството единна тактика за общуване с първокласника . А свойте разногласия по повод кое е " правилно " кое - не е, изяснявайте без него. Ако той има проблем в училище , посъветвайте се с преподавателя му и училищния психолог, потърсете подходяща литература. Не бива да мислите, че всичко ще се реши от само себе си или че постепенно ще натрупате опит. Животът на детето ви не е най - подходящия полигон за експерименти.

14. Отчитайте, че децата, дори и поотрасналитe, обичат преди заспиване да им четат приказки, да им пеят песни или просто ласкаво да ги погалят по главичките. Всичко това ги успокоява, помага им да снемат натрупаното през деня напрежение и да заспят по - бързо. Старайте се преди сън да не напомняте за неприятностите през деня, да не си изяснявате взаимоотношенията, да не обсъждате вчерашната контролна и др.
Във ваши ръце е малкият първокласник да се справи с учебния материал успешно и да ходи на училище спокоен, дори с удоволствие

Мариана Ташкевич , психолог превод от руски статия от www.kleo.ru

ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ:

от Януш Корчак

• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.
• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.
• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.
• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.
• Не го унижавай!
• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.
• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.
• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.
• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.
• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

Ако можех да отгледам детето си отново...

Щях най-напред да се погрижа да има самочувствие,
а след това дом.
Щях повече да рисувам с пръсти
и по-малко да соча с пръст.
Щях да отделям по-малко внимание на грешките
и повече на близостта.
Щях да гледам по-малко часа
и час по час да си отварям очите.
Щях да искам по-малко да знам
и повече да обичам.
Щях да ходя повече на екскурзии
и повече да пускам хвърчила.
Щях да престана да си играя на сериозна
и сериозно да играя.
Щях повече да тичам през полята
и да зяпам звездите.
Щях повече да гушкам
и по-малко да дърпам и тегля.
Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.
Щях по-рядко да съм твърда
и да утвърждавам по-често.
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.
И да се грижа повече за силата на любовта...

/Из "Пилешка супа за душата-2"/ Даян Луманс

МЕМОРАНДУМ на ЕДНО ДЕТЕ

Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мене. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се разстройвайте много, когато ви кажа “Мразя ви”. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не вършете вместо мен нещата, които мога да си свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някакви причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но по-добре да поговорим за това по-късно.
Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял да ви питам и търся информация някъде другаде.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. По-важно е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикат безпокойството ви. Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се науча от модел, а не от критик.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда, само гълчането не го забравяте.
И още нещо………
АЗ ВИ ОБИЧАМ МНОГО .
МОЛЯ ВИ, ОБИЧАЙТЕ МЕ И ВИЕ!.

Меню

Търсене

За връзка

За родители

Тест

Логопед